Алфа хидрокси киселините и тяхната роля за подобряване на външния вид

Алфа хидрокси киселините и тяхната роля за подобряване на външния вид

Развитието на медицината в наши дни достигна до революционни открития, които ефективно съдействат в рутинната грижа за кожата. Борбата с появата на бръчки и изобщо със стареенето на кожата е огромно предизвикателство пред изследователите. Ежегодно на пазара се появяват нови предложения за подмладяване, почистване и подхранване на кожата, обогатени с нови натурални съставки.

Разбира се, козметичната индустрия не пренебрегва изпитаните и утвърдили се качествени съставки за справяне с последиците от остаряването. Съобразявайки се с предпочитанията на клиентите и отчитайки положителни резултати, голяма част от кремовете срещу бръчки и фини линии залагат на алха хидро киселините (АХК). Използвани хилядолетия по-рано от владетели (например, Клеопатра), които са се къпели за подобряване на цвета на лицето, в наши дни хидрокси киселините са обща добавка към многобройните продукти за грижа за кожата, включително овлажнители, почистващи препарати, тонери и маски.

В по-новото време, през 70-те години на миналия век, се установява, че хидрокси киселините са полезни за суха кожа, псориазис и други подобни състояния на кожата. Около двадесет години по-късно, д-р Юджин ван Скот открива, че гликоловата киселина е в състояние да подобри външния вид на кожа, увредена от слънцето и признаците на стареене. И така, след редица проучвания, в наши дни АХК се използват за още по-широк спектър от кожни проблеми, като актинична кератоза, мелазма, брадавици, хиперпигментация, акне и розацея.

Като цяло АХК са натурален продукт, естествено присъстващ в растенията, който ускорява клетъчния цикъл и ексфолиацията на кожата, когато се прилагат локално. Видът на хидрокси киселината зависи от растението, от което се получава. Например, лимонената киселина идва от цитрусови плодове; гликолова киселина – от захарна тръстика, грозде и захарно цвекло; ябълчената киселина – от плодове като череши и ябълки; винена киселина – от грозде или червено вино; фитинова киселина – от ориз; и млечна киселина – от млечни и ферментирали плодове и зеленчуци. Предвид това, всяка от тях може да се използва за лекуване и подобряване на различни кожни състояния.

Гликолова киселина

Това, което прави гликоловата киселина толкова специална, е способността ѝ да проникне в най-горните слоеве на кожата и то по начин, който премахва увредените области, разкривайки нова, здрава и добре изглеждащия кожата. Известно е, че гликоловата киселина увеличава производството на колаген и хиалуронова киселина, както и увеличава дебелината на кожата и подобрява нейната текстура и блясък. От всички видове АХК именно гликоловата има най-широка употреба и това се дължи на впечатляващите резултати, които постига за всички възрасти и всички типове кожа.

Млечна киселина

Млечната киселина притежава всички качества на гликоловата, с тази разлика, че размерът ѝ е по-голям, което леко намалява способността ѝ да проникне в най-външния слой на кожата. Поради тази причина видимите резултати се появяват по-бавно. Топичната млечна киселина, в концентрация от 2%, може да допринесе за качествено хидратиране на кожата. Когато се използва самостоятелно или с друга АХК, тя действа като ексфолиант при концентрация от 5%, като количествата между 5% и 10% се считат за идеални за продукти, предназначени за ексфолиране. Изключително подходяща е за борба с бръчките и уврежданията от слънцето.

Въпреки че млечната киселина може да бъде извлечена от мляко, най-вече се използва синтетичната ѝ форма, защото е по-лесно да бъде стабилизирана и да се осигурят последователни резултати.

Ябълчена киселина

Тази АХК се получава от плодове (ябълки, череши) или се произвежда синтетично, като вторият вариант е популярният избор, поради същите причини както и при млечната киселина.

Ябълчената киселина е по-голяма от гликоловата и млечната киселина, но е в състояние да ексфолира и също така да осигури антиоксидантни ползи. Ябълчната киселина в концентрации от 1% до 2% (особено когато е в комбинация с гликолова или млечна киселина) има свойствата на ексфолиант. Обикновено не се използва самостоятелно, тъй като не се счита за ефективно средство.

Винена киселина

Винената киселина е по-голяма по размер от ябълчената киселина и е почти два пъти по-голяма от гликоловата киселина. Тя се среща естествено в гроздето (и, следователно, в червеното вино), но също така се произвежда и синтетично, и тази ѝ форма обикновено се използва в продуктите за грижа за кожата.

Въпреки че винената киселина може да ексфолира, когато се използва в приблизително същите концентрации като гликолова или млечна киселина, тя функционира най-добре в поддържането на рН на кожата.

Лимонена киселина

Лимонената киселина идва от различни цитрусови плодове, но както и по-горе изброените, може да бъде приготвена синтетично. Ниски количества лимонена киселина се съдържат в много продукти за грижа за кожата, където тя действа като антиоксидант, както и като регулатор на рН нивата.

Фитинова киселина

Получава се като екстракт от ориз или по синтетичен начин. Има изразени антиоксидантни свойства и често се използва за увредени от слънцето области на кожата и пигментационни промени.

Когато се използват и формулират правилно, хидрокси киселините могат да бъдат много полезни съставки за кожата, особено когато се търси премахване на сухота, лющене, увреждане от слънцето, бръчки и други общи проблеми. АХК почистващите препарати и овлажнители трябва да се използват в определен ред, за да се максимизира ефективността на всички продукти във всекидневния режим за грижа, като същевременно се намалят рисковете за получаване на странични ефекти.

Д-р Манджукова © 2018 All rights reserved. Terms of use and Privacy Policy

Обади се сега