Берлок дерматитът – възпаление, причинено от парфюмите

Берлок дерматитът – възпаление, причинено от парфюмите

Подготовката за работния ден, за романтична вечеря и дори за забавление на плажа с приятели включва разнообразие от дейности, които наричаме рутинна грижа за кожата или по-простичко „разкрасяване”.  Почистването на кожата, нанасянето на овлажняващ крем, използването на слънцезащитен продукт и поставянето на грим са обичайни дейности за подобряване на външния вид, които в най-общия случай приключват с  впръскването на аромат върху тялото. Придавайки завършен вид на процеса по разкрасяване, парфюмите могат да станат визитна картичка на всеки един човек, да привлекат вниманието към него и дори да подействат като афродизиак. Използвани векове наред, главно в аристократичните среди, днес тези благоуханни есенции са достъпни за всеки от нас, като всичко зависи от вкуса и предпочитанията.

Въпреки своите неоспорими качества, в някои случаи парфюмите могат да доведат до развитието на един типичен проблем, какъвто е берлок дерматитът.

Берлок дерматит е форма на дразнене на кожата, която възниква, когато химичните съединения в някои формули влязат в контакт с кожата при взаимодействието й със слънчева светлина. Фоточувствителните съединения, които се съдържат в някои екстракти, реагират на ултравиолетовите лъчи и могат да причинят парене, сърбеж и образуване на мехури. Този вид кожен проблем получава името си от немската дума „берлок”, която в превод означава украшение/очарование. Още в далечната 1925 г. Розентал въвежда термина „berloque dermatitis”, за да опише образуването на пигментни петна по шията, лицето и ръцете, дължащи се на контакта между слънчевите лъчи и флуидните капчици на одеколона. Установено е, че фототоксичаната съставка, причинител на пигментационните лезии, е бергаптен – компонент на маслото от бергамот, получено от кората на цитрусово дърво. През 50-те и 60-те години на миналия век са установени няколко случая, при които след използване на парфюми, съдържащи масло от бергамот, се появява кожна реакция. В следствие на това включването на съставката във козметични формули се преустановява. Анализите през следващите десетилетия показват, че рискови съставки-причинители могат да бъдат и маслата от лавандула и канела, както и екстракти от лайм, копър, пащърнак и целина.

Клиничната картина на берлок дерматита може да бъде разделена на две фази. Първоначалната остра възпалителна фаза се състои от еритем, оток, болка, сърбеж и повишаване на температурата на кожата около областта на контакт с фототоксичния агент. Симптомите обикновено се появяват в рамките на 24 часа, а образуването на лезии в засегнатите области може да продължи и през следващите дни. Вторият етап включва хиперпигментация на лезията. Пациентите обикновено се оплакват от малки области на зачервяване или пигментация на кожата след контакт със слънчевите лъчи. Липсата на навременно лечение може да предизвика дразнене и сърбеж в зоните на дерматита, като с времето тези симптоми затихват, но появилите се пигментационни промени могат да останат с месеци или дори години.

Освен в случаите на персистираща хиперпигментация, медикаментозното лечение на берлок дерматитът до голяма степен се оказва ненужно. В основата на терапията при по-тежки случаи са избелващи средства като Хидрохинон, чиято употреба може да предизвика депигментация на кожата. В общите случаи обаче, средството за лечение на пост-възпалителната пигментация, е времето. Обезцветяването на кожата често изчезва самостоятелно в продължение на няколко седмици. За предотвратяване активизирането на меланин се препоръчва намаляване на излагането на слънце.

Все пак, при закупуването на нов продукт, независимо дали афтършейв, дезодорант или парфюм, най-добрият начин за тестването му е нанасяне на малка площ на ръката, за да се провери дали ще взаимодейства със слънцето.

Д-р Манджукова © 2018 All rights reserved. Terms of use and Privacy Policy

Обади се сега