Доколко опасна може да бъде еритразмата

Доколко опасна може да бъде еритразмата

Кожата осигурява забележително добра бариера срещу бактериални инфекции (пиодермия). Въпреки че много бактерии влизат в контакт с нея или пребивават на повърхността ѝ, те обикновено не могат да причинят развиването на инфекция. Все пак, поддържането на стабилна защитна преграда от навлизането на болестотворни бактерии и вируси изисква постоянно внимание и отлична хигиена. Не винаги обаче нещата опират до полаганите грижи – понякога случайно порязване, одраскване, слънчево изгаряне или прекалено замърсена околна среда могат да въздействат за отслабване на епидермалната бариера, навлизането на зловредни бактерии и развиването на инфекциозно състояние.

В човешкия организъм живеят и се развиват над 400 вида бактерии. Намиращи се основно в чревния тракт или върху кожата, голяма част от тях помагат за осъществяване на някои от основните функции като храносмилане, снабдяване с витамини и усвояването на полезни вещества. Друга част от микроорганизмите в тялото са напълно безвредни, а съществуват и такива, които при създадена благоприятна среда могат да навредят (патогенни бактерии). При определени обстоятелства патогенните бактерии причиняват развиването на инфекции, чието проявление обикновено засяга кожата. Клиничните симптоми на този тип инфекции не следва да бъдат омаловажавани, защото някои от тях могат да бъдат животозастрашаващи.

Възникващите бактериални кожни инфекции варират по размер и в зависимост от техния вид засягат различна площ от човешкото тяло – от незначително малка зона до цялата му повърхност.

Еритразмата е от онзи вид бактериални инфекции, които поразяват повърхността на кожата, като изолираният причинител на заболяването е Corynebacterium minutissimum – бактерия, която естествено може да бъде намерена в тялото на човек.  Инфекцията се характеризира с образуването на тъмни петна, предимно в гънките на кожата – под мишниците, между пръстите, свивките на колената, свивките в областта на слабините, между пръстите на краката или по-точно казано в зоните, в които се задържа влага. В медицината са известни два вида еритразма: интердигитална, която се развива главно между пръстите на краката, и генерализираната, която лесно се разпространява по тялото и често се наблюдава при хора с диабет тип 2. Въпреки че причиняват растеж, самите лезии не се считат за сериозно състояние, но може да са ранен предупредителен знак за по-сериозно състояние.

Заболяването често се появява при хора с наднормено тегло, както и при такива, които не поддържат добра лична хигиена. Сериозна предпоставка за развитието на бактериалната инфекция са регионите с тропически климат, областите с голяма влажност, както и спа центрове, басейни и спортни съблекални. Определени медицински състояния като диабет, хиперхидроза и общи проблеми с имунната система могат са рисков фактор за образуването на еритразмични лезии.

Този тип пиодермия започва с образуването на петна с неправилни граници в бледорозов цвят. Постепенно образуванията придобиват кафяв оттенък, а кожата в засегнатите области става груба и люспеста. Неглижирането на първоначалните симптоми и липсата на адекватно лечение може да задълбочи състоянието, а петната да засегнат и здравата кожа. В изключително редки случаи еритразмата може да се появи едновременно с контактен дерматит, гъбична инфекция или друг вид бактериална инфекция. В такива случаи възпалението може да се задълбочи и да се разпространи в по-дълбоките слоеве на кожата, като се стигне до развитие на абсцес.

Еритразмената бактериална инфекция обикновено може да премине и без лечение, но все пак е препоръчително мнението на лекар, който може да оцени степента на засегнатите зони и развитието на заболяването.

Първичното лечение включва използването на антибактериален сапун за третиране на лека инфекция. Ако инфекцията е по-широко разпространена, може да се предпише локален антибиотик или микробицид. Ефективни агенти са 2% клиндамицин, натриев фузидат и бензоена киселина плюс салицилова киселина. Продължителността на терапията е обикновено от една до две седмици с приложение два пъти дневно.

По-тежките случаи на еритразма изискват прием на перорални антибиотици, включително кларитромицин, еритромицин, тетрациклин и хлорамфеникол.

За живеещите на по-топъл и влажен климат, както и за работещите на открито в летните горещини се препоръчва редовно миене с антибактериален сапун или почистващ препарат, като следва да се отдели допълнително внимание на слабините, подмишниците, пръстите на краката и други места, където се натрупва влага. Задължително е кожата да се подсушава старателно след къпане, с чиста кърпа и да се облича ново, неизползвано бельо.

Предразположените към изпотяване могат да използват продукт за подмишници, съдържащ алуминиев хлорид или локално противогъбично средство като миконазол, което може да помогне за предотвратяване развитието на бактериалната инфекция.

Д-р Манджукова © 2018 All rights reserved. Terms of use and Privacy Policy

Обади се сега