Какво (не)знаем за херпес зостер

Какво (не)знаем за херпес зостер

През целият живот – от най-ранна детска възраст, през юношеството и средната възраст до настъпването на дълбоки старини – човешкото тяло е атакувано от различни видове вируси. Те могат да заразят всяко живо същество – от растения и животни до най-малката бактерия. По тази причина вирусите винаги имат потенциал да бъдат опасни за човешкия живот. Все пак те не са наистина коварни, докато не заразят клетка в тялото. Тази инфекция може да се осъществи по няколко начина: по въздуха (благодарение на кашлицата и кихането), чрез носещи насекоми като комари или чрез предаване на телесни течности като слюнка и кръв. Един от застрашаващите човешкото здраве вируси, особено ако не бъдат взети навременни мерки, е херпес зостер.

Херпес зостер е резултат от реактивиране на Варицела зостер вирус – този, който причинява шарката варицела. Характерно за херпес зостера е, че може да се появи само при хора, които преди това са боледували от варицела. Първоначалното проявление на вируса на варицела зостер, което обикновено се наблюдава при деца или юноши, води до развитие на т. нар. шарка. След преминаване на варицелата, вирусът остава в латентно състояние в нервната система (в определени нервни клетки на тялото), разположени в гръбначния стълб. Докато е в неактивно състояние, не се появяват симтоми, а активизирането му години по-късно засяга нервните клетки само в определена област на човешкото тяло.

Рисковите фактори за развитието на херпес зостер са следните:

Напредване на възрастта: Появата на херпес е рядко срещана при деца, като с напредването на възрастта се увеличава рискът от «събуждане» на вируса. Счита се, че това се дължи до голяма степен на намаляващия имунитет при възрастните. Приблизително 50% от всички случаи на херпес зостер се появяват при възрастни на 60 или повече години.

Отслабена имунна система: При хората с отслабена или увредена имунна система съществува по-голяма вероятност от развиване на херпес зостер. Вирусът се активизира при заболявания като рак и ХИВ / СПИН или при лица, приемащи определени лекарства. Приемащите стероиди или други имунопотискащи лекарства, както хора, претърпели трансплантации на органи, и лицата с определени автоимунни заболявания (като ревматоиден артрит), са изложени на повишен риск от развитие на херпес зостер.

Психологическите и емоционални стресови фактори допринасят за развитието на херпес зостер, може би от вредните последици от стрес върху имунната система и здравето на човека.

Първите симптоми, на събудения вирус се характеризират с чувство на изтръпване или болка от едната страна на тялото или лицето, главоболие, подути лимфни възли, гадене. Обикновено този дискомфорт се появява няколко дни преди първите проявления върху кожата. Няколко дни след началото на дискомфорта (или в изключително редки случаи след няколко седмици) се появява характерният обрив на херпес зостер. Той представлява малки червени петна, които в крайна сметка нарастват до мехури, изпълнени с течност. Клиничната картина се развива до спукване на мехурите и образуването на рани в засегнатите области. През този период лезиите предизвикват силен и учестен сърбеж. Коричките от раните падат след няколко седмици, а самият обрив се изчиства напълно до 20-25 дни от появата му. Макар и рядко, при тежки обриви може да настъпят промени в цвета на кожата и да се образуват белези.

Въпреки че херпес зостер може да се появи почти навсякъде по тялото, той най-често засяга торса и лицето (включително очите, ушите и устата). Често се среща и в областта на гръдния кош или талията.

Вирусът варицела зостер е заразен и се предава от човек на човек чрез директен контакт с течността от образувалите се мехури. Следователно, податливи на заболявания индивиди трябва да избягват контакт със развилите херпес зостер – в това число бременни жени и хора с отслабени функции на имунната система. Зостерът не може да бъде предаден чрез кашляне или кихане и не е заразен преди появата на мехурите. След като обривът на херпес зостер е изсъхнал и е развил кора, той не се счита за заразен.

Има няколко важни моменти, които трябва да се вземат предвид при обсъждането на вируса на варицела зостер и предаването му. Ако човек, който никога не е боледувал от варицела, е в пряк контакт с флуида от обрива на херпес зостер обрив, може да развие типа шарка, но не и херпес зостер.

Лечението на херпес зостер е насочено към намаляване на ефектите от вируса и появилите се сърбежи. Подходящи за лечение на херпес зостер са медикаментите, използвани за борба с вирусни инфекции. Благодарение на тях се подпомага съкращаването на хода на заболяването, намалява се неговата тежест и се ускорява лечението на кожните лезии. Те също така могат да помогнат за предотвратяване на потенциалните усложнения, които понякога се срещат при херпес зостер. Антивирусните лекарства са най-ефективни при започване в рамките на 72 часа след появата на обрива. Съществуват няколко антивирусни лекарства, които е препоръчително да бъдат използвани – ацикловир (Zovirax), фамивир (Famvir).

Антихистаминовите лекарства могат да помогнат за облекчаване на локализирания сърбеж.

Употребата на кортикостероидни медикаменти в комбинация със съпътстваща антивирусна терапия се препоръчва само в определени случаи и по лекарско предписание, когато вирусът е засегнал очите или ушите.

 

Д-р Манджукова © 2021 All rights reserved. Terms of use and Privacy Policy

Call Now ButtonОбади се сега