Кожата представлява покритието или обвивката на повърхността на тялото, която предпазва от навлизането на микроби и вредни елементи, помага за регулиране на телесната температура и позволява усещането за допир, топлина и студ. На практика, тя действа като водоустойчив, изолиращ щит, който предпазва тялото от екстремни температури, вредни слънчеви лъчи и химикали. Наред с тези свойства, кожата излъчва антибактериални вещества, които предотвратяват инфекции и в същото време произвежда витамин D, с което спомага за усвояването на калция, а оттам и за здравината на костите. Освен това, кожата играе ролята на „датчик“, изпълнен с нерви, изграждайки и поддържайки връзката между мозъка и външния свят. Не на последно място, кожата ни позволява свободно движение, доказвайки, че е удивително универсален орган.

Защитата на кожата и грижата за нея всъщност играят съществена роля в подсилването на целия организъм и предпазването му от различни заболявания. Въпреки полагането на усилия, влиянието, което оказват генетичната предразположеност, околната среда и стресовите ситуации, по един или друг начин се отразяват на кожата. С възрастта, настъпващите физиологични и анатомични промени, излагането на слънчева светлина и вятър оставят кожата суха, набръчкана, отпусната, често с промяна в пигментацията. Не бива да се пренебрегва ролята на вътрешните органи, чиито заболявания оказват пряко влияние върху покритието на човешкото тяло.

Външният слой на кожата – епидермисът – е съставен от различни видове клетки – кераноцити, лангерхансови клетки, меркелови клетки, меланоцити и др., като основна роля за защитата на клетките в по-долните слоеве от проникването на ултравиолетови лъчи играят меланоцитите. Последните са отговорни за производството на тъмния пигмент меланин, който не само предпазва кожата от силното и изгарящо слънце, а определя вида и цвета на кожата, очите, косата. В определени случаи, под влиянието на външни (прекомерното излагане на слънце) и вътрешни (автоимунни заболявания, болести на стомашно-чревната система) фактори, може да се стигне до свръхпроизводство на меланин – хиперпигментация или до понижени количества меланоцити, предизвикващи витилиго.

Най-общо казано, витилиго е заболяване, което причинява загуба на цвят на кожата – появата на бели, лишени от пигмент петна – в различни области на човешкото тяло. Липса на пигмент в определени области настъпва, когато клетките, произвеждащи меланин, намаляват своята функция. Според статистически данни, състоянието обхваща около 1 % от населението на земята и е срещано предимно при хора в юношеска възраст или на по-късен етап, с напредването на възрастта.  Витилиго може да засегне всички видове кожа, но е по-забележимо при хората с по-тъмен цвят. Заболяването не е животозастрашаващо или заразно, но влияе върху самочувствието и емоционалното състояние. В редица случаи, поразените места не могат да бъдат прикрити, видими са за околните и причиняват емоционални реакции в засегнатия.

Точните причини за този вид заболяване не са известни, но все пак се счита, занижените количества меланин се дължат на:

• Автоимунни заболявания
• Заболявания на нервната система
• Инфекциозни процеси
• Прекомерно излагане на слънчеви лъчи
• Генетични фактори
• Наранявания или изгаряния на кожата

Клиничната картина при този вид заболяване започва с появата на едно или две петна на най-често подлаганите на слънце зони – лице, крака, ръце, както и около зоните с отвор като уста, нос, около очите, гениталите и др. Не рядко витилиго засяга космените фоликули, като те също губят естествения си цвят и стават бели, в това число брада, вежди, коса, мигли.

В зависимост от начините на появяване и местата, на които се образуват белите петна, те биват три основни вида:

• Симетрично витилиго – белите петна са разположени симетрично в двете половини на тялото
• Сегментно витилиго – бели петна се появяват само на едната страна на тялото – отляво или отдясно.
• Витилиго около бенки – белите петна се появяват около бенки и се разпростират в окръжност около тях.

Още с появата на първите наченки на заболяването е добре да се проведе консултация със специалист, който ще се запознае със състоянието и ще предприеме адекватни мерки за откриване на причинителя. Все пак следва да се знае, че белите петна, причинени от витилиго, обикновено са постоянни и все още не е открито универсално лечение. Все пак, съществуват опции за подобряване външния вид на кожата. Ако петната са сравнително малки, може да се използва крем за маскиране на кожата, за да бъдат покрити.

По принцип, комбинираното лечение, като фототерапия (лечение със светлина, която стимулира производството на меланин) и медикаменти дават най-добри резултати. Добре е да се знае, че терапиите с ултравиолетова светлина обикновено се провеждат в здравни заведения, като пациентът първо приема лекарство, което увеличава чувствителността на кожата към ултравиолетова светлина. След това, в серия от лечения, засегнатата кожа се излага на високи дози лъчение. Напредъкът ще бъде очевиден след 6 до 12 месеца от двуседмични сесии.

Съветвам пациентите, които имат наследствена предразположеност към витилиго, да избягват продължителното стоене на слънце; да използват защитни кремове с висок фактор; да полагат значително по-големи грижи към тялото и кожата си и да използват качествена и предписана от специалист козметика.