+359 88 226 5599

Ролята на емолиентите, оклузивите и хюмектантите в грижата за кожата

Овлажнителите са ключова част от всяка рутинна грижа и са особено важни за онази част от хората, които имат нарушена бариерна функция и намалена хидратация на кожата. Противно на общоприетото схващане, овлажняването на кожата е от съществено значение за всички типове кожа – включително за мазната и склонната към образуване акне. За да се разбере същественото значение на овлажняването, първо трябва да бъдат обяснени структурните особености на външната обвивка.

Кожата е най-големият орган на човешкото тяло и действа като първата и основна защита срещу различни замърсители на околната среда, слънчевите лъчи и болестотворни бактерии. Същевременно, една от основните ѝ функции е предотвратяване загубата на вода от тялото, като запазва организма максимално дълго време хидратиран. Външната обвивка се състои от три основни слоя – епидермис, дерма и подкожен слой (хиподерма).

Епидермисът е най-външният слой и е отговорен за нейната бариерна функция. Състои се от четири подслоя – базален, шиповиден, гранулозен и рогов. Епидермалните кожни клетки (кератиноцити) започват живота си, прикрепени към базалната мембрана в базалния слой. Тук те се размножават бързо, преди да се отделят от мембраната и да се придвижат навън през шиповидния и гранулозния слой. На следващ етап те търпят програмирана клетъчна смърт, която ги превръща в корнеоцити (мъртви кожни клетки), които в крайна сметка се отделят от роговия слой.

Докато кожните клетки мигрират през слоевете на епидермиса, те освобождават липиди в пространствата между тях. Поради това за роговия слой често се казва, че има структура „тухла и хоросан“, където корнеоцитите са тухлите, а липидите – подобно на хоросан вещество, което ги държи заедно. Заедно корнеоцитите и липидите образуват водоотблъскваща бариера.

Корнеоцитните „тухли“ съдържат вътреклетъчни овлажнители (естествени овлажняващи фактори), които са от съществено значение за стабилната бариерна функция, хидратацията и оборота на кожните клетки. Липидна матрица е съставена от серамиди, холестерол и мастни киселини и е от решаващо значение за предотвратяване на трансепидермалната загуба на вода. По тази причина хидратацията на кожата до голяма степен зависи от наличието на естествени овлажняващи фактори, както и от структурата и състава на липидната матрица.

С напредването на възрастта, както и заради излагането на ултравиолетова светлина без използването на адекватна защита, нанасянето на изсушаващи почистващи агенти и денатуриран алкохол определено води до нарушаване на бариерната функция на кожата, а заедно с това и до видимо суха, стягаща, лющеща се обвивка. Чрез повторното въвеждане на ключови овлажняващи елементи в кожата ежедневно, се помага подобряването на външния вид се предотвратяват увреждания в резултат на компрометирана бариера.

Именно в тези случаи потребителите следва да насочат своите усилия към намирането на оптималното средство за възстановяване нивата на влага в кожата си. За да се избере най-добрият овлажнител, обаче, е важно да се разберат разликите между различните видове – емолиенти, оклузиви и хюмектанти. 

Хюмектанти

Хюмектантите (овлажнителите) са хигроскопичн вещества, които имат молекулярна структура от няколко хидрофилни (обичащи водата) групи –  хидроксилни (OH) и / или аминогрупи (NH2). Това означава, че те привличат вода в епидермиса от дермата и / или от влажните условия на околната среда. Освен това много хюмектантите притежават и омекотяващи свойства.

Поради факта, че този тип овлажнители черпят вода от дермата, в определени случаи прекомерната им употреба може да влоши състоянието на суха кожа. Глицеринът е считан за един от най-ефективните хюмектанти, въпреки че хиалуроновата киселина е може би най-известният от тях. Освен че действа чрез изтегляне на вода от дермата в епидермиса, хиалуроновата киселина е в състояние да образува бариера върху кожата, за да намали трансепидермалната загуба на вода.

Няколко примера за съставки за рутинна грижа, които могат да бъдат класифицирани като хюмектанти:

Желатин

Глицерин

Пчелен мед

Хиалуронова киселина

Пантенол

Пропиленгликол

Бутилен гликол

Хидрокси киселини:

Гликолова киселина

Млечна киселина

Натриев пиролидин карбоксилна киселина (натриев PCA)

Сорбитал

Урея

Продуктите с хюмектанти могат да се използват за всички типове кожа, но все пак са най-подходящи за нормална до леко суха. Тъй като овлажнителите забавят изпаряването на водата в епидермиса, по този начин те спомагат за поддържане нивата на хидратация. Хюмектантите също така насърчават отделянето на мъртвите клетки (наречено десквамация), като разграждат протеините, които държат клетките заедно. Един недостатък на овлажнителите обаче е, че понякога те изтеглят твърде много влага от долните слоеве на кожата, когато въздухът в заобикалящата среда е прекалено сух.

Допълнителната хидратация с хюмектанти означава и допълнителен обем, при който кожата се ефективно „изпълва“ и линиите и бръчките са по-малко забележими. Този ефект обаче е нетраен – веднага щом съдържанието на влагата в кожата намалее, започва постепенното завръщане на признаците на стареене към първоначалния си размер.

Емолиенти

По своята същност емолиентите са предимно масла и липиди, които присъстват естествено в роговия слой на кожата и я омекотяват, изглаждат и поддържат, като запълват празнините между клетките / кожните люспи с капчици масло. Нанасянето им помага за попълване на изчерпаните липиди и са особено ефективни, когато серамидите, холестеролите и мастните киселини са съчетани заедно.

Нещо повече – прилагането само на един или два от тези липиди върху дехидратирана кожа може да забави възстановяването на нейната бариера. Ето защо те трябва да се комбинират в съотношение между 1:1:1 до 3:1:1 (серамиди: холестерол: мастни киселини) за максимална хидратация и възстановяване на защитната функция. Доказано е, че продуктите за локално прилагане, които комбинират и трите липида, са в състояние да подобрят хидратацията в рамките на 30 минути.

Примерите за емолиенти:

Масла

Естери

Липиди

Мастни киселини

Серамиди

Други популярни емолиенти са алое вера, масло от ший, линолова киселина, олеинова киселина, стеаринова киселина и цетилов алкохол. Освен това някои масла (минерално и масло от жожоба) действат едновременно като омекотители и оклузиви.

Използването на емолиенти до голяма степен зависи от вида на съставката, която се съдържа в продукта.  Например, хората с мазна или склонна към акне кожа е препоръчително да избягват продукти с комедогенни емолиенти, като кокосово масло и масло от авокадо, и да използват само препарати с некомедогенни съставки – масло от жожоба, шафраново масло и сквалан, които предотвратят запушването на порите.

Оклузиви

Оклузивните овлажнители съдържат съставки, които създават физическа бариера върху кожата, която помага за предотвратяване на трансепидермална загуба вода и са най-ефективни, когато се прилагат върху мокра кожа. Този тип овлажнители се усещат плътни и тежки след нанасяне, тъй като не се абсорбират в кожата.

Най-широко използваният и ефективен оклузивен агент е вазелинът, който може да намали трансепидермалната загуба на вода с повече от 98%, когато се използва при минимална концентрация от 5%. Следват го ланолинът, минералното масло и силиконите (диметикон), които намаляват загубата на вода само с 20-30%.

Примери за оклузивни съставки:

Петролатум

Минерално масло

Ланолин

Восъци

Силикони

Тъй като оклузивните съставки образуват защитна бариера на повърхността, те са подходящи за хора с много суха кожа или за състояния като екзема и псориазис. Прилагането на оклузивен овлажнител веднага след къпане може да бъде ефективен начин за улавяне и задържане на допълнителна вода в кожата.

Потребителите с мазна или склонна към акне кожа е редно да избягват повечето оклузиви, с изключение на силиконите, които имат широки пространства между всяка молекула и образуват молекулна решетка. При нанасяне върху кожата, тази решетка позволява на силиконите да образуват бариера на повърхността, като същевременно оставят кожата да „диша“.

В обобщение следва да се спомене, че бариерната функция на роговия слой и хидратацията на кожата до голяма степен зависят от наличието на естествени хидратиращи фактори, както и от структурата и състава на липидната матрица.

Идеалният овлажнител за възстановяване на кожата трябва да увеличава хидратацията, да намалява трансепидермалната загуба на вода и да възстановява способността на липидните бариери да привличат, задържат и преразпределят водата. По-голямата част от овлажнителите съдържат някаква комбинация от емолиенти, оклузиви и хюмектанти. Чудесен подход е да се търсят продукти, които комбинират и трите в една формула – хюмектантът ще изтегли влага, оклузивът ще я „заключи“, а емолиентът ще поддържа кожата мека и гладка.

Д-р Манджукова © 2021 All rights reserved. Terms of use and Privacy Policy

Call Now ButtonОбади се сега